-
1 site
m. (du lat. situs) 1. пейзаж; местност; site archéologique археологична местност (където се правят разкопки); 2. местоположение; 3. конфигурация; 4. инф. адрес в Интернет. -
2 terrain
m. (lat. terrenus, de l'adj. terrenus "formé de terre") 1. местност, терен; terrain accidenté (varié) хълмиста, неравна местност; 2. почва (качество на земята); terrain fertile плодородна почва; terrain argileux, calcaire глинеста, варовикова почва; 3. площ, площадка, терен; terrain d'herbe (de gazon) площ, засята с трева (морава); terrain d'atterrissage (d'aviation) терен, писта за кацане (аеродрум); terrain de départ ав. терен, писта за излитане; terrain de tir стрелбище; terrain d'entraînement стадион; 4. земя; acheter du terrain купувам земя; un terrain cultivé; laissé en friche обработваема земя; угар. Ќ gagner du terrain напредвам, печеля почва; reconnaître (sonder) le terrain сондирам (изпитвам) почвата; sur le terrain на място. -
3 vallonnement
m. (de vallon) прорязване ( на местност от долини), хълмистост на местност, нагънатост на терен. -
4 vallonner
v.tr. (de vallon) прорязвам (местност) във вид на долина, хълмист съм ( за местност). -
5 bossu,
e adj. et n. (de bosse) 1. гърбав; 2. прегърбен, с наведен гръб; terrain bossu, хълмиста местност; 3. m., f. гърбав човек. Ќ rire comme un bossu, смея се от все сърце. -
6 canaliser
v.tr. (de canal) 1. прокопавам канал; canaliser une contrée прокопавам канал в местност; 2. правя плавателна, превръщам в канал ( река), канализирам; 3. прен. централизирам, съсредоточавам. Ќ Ant. disperser, éparpiller. -
7 contrée
f. (lat. pop. contrata (regio), de contra "pays en face") ост. страна, местност, край, област. Ќ Ant. contrer. -
8 embroussaillé,
e adj. (de embroussailler) 1. покрит с храсти; terrain embroussaillé, местност, покрита с храсти; 2. прен. заплетен, объркан; 3. чорлав, разчорлен, с рошави коси. -
9 épiphytie
f. (du gr. épi "sur" et phuton "plante") бот. болест по различни растения в една и съща местност. -
10 ermitage
m. (de ermite) 1. ост. килия на отшелник; 2. прен. уединена местност; малка усамотена къщичка. -
11 fond
m. (lat. fundus "fond et fonds") 1. дъно, дълбочина, дълбоки води; le fond d'une poche дъното на джоб; garnir d'un fond поставям дъно; poissons des grands fonds дънни риби; 2. дъно, долна част на съд; le fond d'un verre дъното на чаша; 3. остатък, утайка (в съд); 4. най-затънтената част от местност; дъно; 5. поле, фон; fond noir тъмно поле; 6. фон, основа на цвят (за плат); 7. основа (на стена, колона и др.); 8. среда, вътрешност на минна галерия; 9. fond de teint фондютен (крем за подобряване тена на лицето); 10. fond de robe комбинезон (дамски); 11. прен. същина, същност; on touche au fond du problème засяга се същината на проблема; 12. съдържание, тема, идея (на даден вид произведение); 13. loc. adj. de fond основен, основополагащ; 14. loc. adv. а fond издъно, изтънко; основно, напълно; au fond, dans le fond в действителност, всъщност. Ќ au fin fond du monde на край света; couler qqn а fond напълно разорявам някого; de fond en comble от край до край, съвсем; ski de fond ски-бягане; toucher le fond прен. пропадам, губя; faire fond sur qqch. базирам се на нещо. -
12 fougeraie
f. (de fougère) местност, обрасла с папрат. -
13 gabionner
v.tr. (de gabion) воен. прикривам, укрепвам дадена местност с габиони. -
14 garrigue
f. (provenç. garriga, de garric "chêne; terrain pierreux", rad. préceltique °carra "pierre") местност, покрита с храсталаци и варовикови скали в Южна Франция. -
15 ici
adv. (lat. pop. ecce hic, forme renforcée de his "ici") 1. тук; ici et là тук и там, навсякъде; par ici оттук, насам; jusqu' ici дотук; monsieur Dupont, ici présent господин Дюрон, тук присъстващ; 2. разш. сега, в този момент; je n'avais rien compris jusqu'ici нищо не бях разбрал досега; до този момент; d'ici а demain отсега до утре; d'ici en huit отсега (от днес) до след една седмица. Ќ d'ici là дотогава; ici-bas тук на земята; d'ici оттук, от този край, местност; d'ici peu скоро. -
16 lieu1
m. (lat. locus) (pl. lieu1x) 1. място, местност, кът; lieu1 public обществено място; lieu1 retiré отдалечено, усамотено място; 2. прен. място, произход; повод, основание; de haut lieu1 от знатен произход; s'il y a lieu1 ако има основание, смисъл (ако има защо, ако е уместно); donner lieu1 а давам повод за; 3. в съчет. avoir lieu1 ставам, провеждам се; 4. loc.adv. en premier lieu1 на първо място (най-напред); en dernier lieu1 в края на краищата (най-после); en ces lieu1x ост. тук; 5. loc. prép. au lieu1 de вместо; au (en) lieu1 et place de юр. на мястото на (за); 6. loc. conj. au lieu1 que докато, а пък. Ќ en temps et lieu1 когато трябва, когато му дойде времето; état des lieu1x протокол за състоянието на дадена квартира при наемане или напускане; lieu1x d'aisances отходно място; lieu1 d'asile убежище за преследван човек (през средните векове); les lieu1x saints Ерусалим (Божигроб); mauvais lieu1 къща с лошо име; tenir lieu1 de служа като, замествам; vider les lieu1x освобождавам мястото, измитам се, обирам си парцалите; adverbe de lieu1 наречие за място; être sans feu ni lieu1 немил-недраг, бездомен и беден съм; en son lieu1 на свой ред; lieu1 commun прен. баналност, клише. -
17 localité
f. (de localitas) местност; селище, населен пункт. -
18 montagneux,
se adj. (de montagne) планински ( за местност). Ќ Ant. plat. -
19 montuosité
f. (de montueux) планински характер ( на местност). -
20 patelin1
m. (du p. p. de pascere) разг. страна, роден край; местност; селце.
- 1
- 2
См. также в других словарях:
местност — същ. място, област, страна, зона, територия, покрайнина, землище същ. пространство, район … Български синонимен речник
Иллирия (назв. местност.) — в древности была общим названием местностей, населенных варварскими народами, к З от Фессалии и Македонии и к В от Италии и Реции вплоть до р. Истра к С. Впоследствии стали делать различие между так назыв. греческой И. и И. варварской. Первая… … Энциклопедический словарь Ф.А. Брокгауза и И.А. Ефрона
Мечеходовский, Ф. — авт. топограф. и статист. опис. местност. Яросл. губ. 1850 гг. {Венгеров} … Большая биографическая энциклопедия
Брусовец — деревня Орловской губернии Дмитровского уезда, при ручье того же имени, впадающем в речку Неживку, приток Кромы. От г. Дмитровска в 20 вер. Выс. местност. 120 с. Здесь находятся известные залежи фосфоритов, описанные еще в 1866 г. А. Н.… … Энциклопедический словарь Ф.А. Брокгауза и И.А. Ефрона
Kalofer — (Калофер) Hilfe zu Wappen … Deutsch Wikipedia
Ёвовци — Село Йововци Йововци Страна БолгарияБолгария … Википедия
Плачковци — Город Плачковци Плачковци Страна БолгарияБолгария … Википедия
Йововци — Село Йововци Йововци Страна БолгарияБолгария … Википедия
БАРХАНЫ — Движущиеся валами или грядами пески в степях. Словарь иностранных слов, вошедших в состав русского языка. Чудинов А.Н., 1910. БАРХАНЫ в степных местност. движущееся пески в форме валов или гряд. Словарь иностранных слов, вошедших в состав… … Словарь иностранных слов русского языка
КИРШВАССЕР — вишневка, водка из лесных вишен в Швейцарии и некотор. местност. Германии. Полный словарь иностранных слов, вошедших в употребление в русском языке. Попов М., 1907. КИРШВАССЕР, КИРШ водка, приготовл. из раздавлен. лесных вишен в Швейцарии и… … Словарь иностранных слов русского языка
ПРОФИЛЬ МЕСТНОСТИ — вертикальный разрез рельефа местности (Болгарский язык; Български) профил на местност (Чешский язык; Čeština) terénní profil; profil terénu (Немецкий язык; Deutsch) Geländeprofil (Венгерский язык; Magyar) terepmetszet; rétegszelvény (Монгольский… … Строительный словарь
